вторник, 10 май 2016 г.

Маргарита Петкова - Любов свършване няма

Дали ще е много дръзко, ако нарека Маргарита Петкова съвременната Багряна?
Така я почувствах, дали греша или не - има ли значение... Още първото стихотворение от стихосбирката провокира - "Жената на 60". След няколко страници откривам и Ж.....на 40, на 45. А-а, не е честно, викам си, а за жената на 50! И отивам на съдържанието. Ето го, към края, но кой казва, че трябва да се чете подред!:)
Изненада са и стихове, които отлично познаваме от песен на Богдана или В. Найденов...., а не знаем името на поетесата. Да, тя не ги е писала, за да я знаем и ние, простосмъртните, но все пак...
Стихосбирка, която прелива от любовта, от дързостта, смелостта...на едно мъжко момиче!
"Запазих" си някои неща, които да "подаря" на приятели, а с всички Вас ще споделя "Писмени показания на Червената шапчица":

Признавам, че за всичко съм виновна.
По своя воля свърнах през гората.
Не любопитство-водеше ме споменът,
записан в линията на ръката ми.
Целта ми беше ясна - да го срещна.
Отдавна чувах слухове за него.
Бил непрокопсаник, бохем и грешник.
И покорявал даже с поглед бегъл.
Признавам своята вина - жена съм.
А пък ТАКЪВ би предизвикал всяка.
От малка съм си луда по опасностите.
Дори нарочно сложих нова шапка.
Естествено се срещнахме - ей, Богу,
сърцето ми се люшна земетръсно,
а по това, как се разплиска погледът му,
разбрах - Той също дълго ме е търсил.
Нататък всички знаете - избягахме.
И в съответствие с добрата приказка,
признавам, че живеехме у баба ми.
Скандалът в обществото бе убийствен!
Признавам всичко. Само не изисквайте
да го описвам с всеизвестни думи.
Но - във опровержение на приказката -
признавам, че Ловецът
бе мъжът ми.

2 коментара:

  1. Преди година подарих на приятелка за рождения ден стихосбирката "Дива къпина" на Маргарита Петкова. Страхотна съвременна авторка. И, както казваш за себе си "откраднах" това:)

    ДИВА КЪПИНА

    Като дива къпина съм – ни хубост у мен, ни сладост.
    Стипчива съм, но мога да утоля някому глада и жаждата.
    Крехки са ми уж корените, а за скалата здраво се вкопчват.
    Не мога да вирея върху изискана паркетна почва.
    Стигат ми ласката на дъжда и на слънцето топлината.
    (а по душата ми – следи от зъбите на вятъра)
    Като дива къпина съм – предупреждавам.
    Когато нехайно посягат към мене – умея до кръв да ранявам.
    Внимавай! Да не се закачиш, както случайно си свърнал –
    няма отърване!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Винаги "ме усмихваш"! Само ми е малко тъжно, че съвременните деца някак не са по поезията...

      Изтриване