събота, 23 ноември 2013 г.

На концерт

Тази вечер се върнахме от концерт на група "Грамофон". Ура! От толкова дълго исках да ги слушам на живо...
През 2000-та година групата за пръв път изпълнява пред публика песни на Владимир Висоцки по повод годишнина от неговото раждане. Събира ги приятелството и любовта към руската музика. Сякаш съвсем логично идва името на групата "Грамофон", защото първите руски песни, които са изпели, са научили от грамофонни плочи. Сега в репертоара си имат над 400 руски песни - руско-цигански романси, военни песни и маршове, емигрантски и "блатные", песни от филми, песни от  съвременната руска естрада.
Още с първата им песен запях заедно с тях. В един момент една дама пред мен се обърна и ме погледна. Сконфузих се и се наведох да се извиня, след което чух: "Пойте, пойте, мне так приятно слушать." Еха, до края на концерта си пях на воля :) .

Ад, Дан Браун

Дванадесета седмица.
Дълго време отлагах срещата си с новата книга на Дан Браун. И се оказах права. Темата за заплахата от неразумното използване на научните постижения не е нова. И това не е лошо. Но разглеждането и не е нито толкова необичайно, нито толкова вълнуващо. Да, разказвачът ни прави невероятна обиколка из улиците на Флоренция /и читателят пожелава да е там/, изключително реална е разходката по площад "Сан Марко" /и ако си бил там, е още по-вълнуващо за сетивата ти/, тичаш по улиците на Истанбул между Синята джамия и "Св. София" /за съжаление не съм влизала във втората/.... Любопитен пътеводител по история на изкуството - може би, но завладяваща литературна творба - не, съжалявам.
Много по-горещо бих препоръчала Людмила Филипова. За проблемите, които би предизвикало /или вече го е направило/ генното инжинерство - "Стъклени съдби", за реалната заплаха от стремителния напредък на технологиите - "Аномалия", а по темата "Ад" - "Антихтонът на Данте".
Единствената книга на Дан Браун, която ме развълнува, беше първата му "Шифърът на Леонардо". Останалото е индустрия :(

сряда, 20 ноември 2013 г.

Освобождението на Етрополе



Руско-турската освободителна война от 1877 - 1878 година увенчава с успех националноосвободителните борби на българите. На 24 ноември 1877 година след тридневни боеве руските воини под командването на генерал Дандевил освобождават град Етрополе. Оттук в продължение на 40 дни се ръководи зимния преход на Балкана. Над 870 руски войници и офицери са затрупани от виелиците на връх Баба и остават навеки в Етрополския Балкан. Етрополци и руски потомци са белязали своята признателност с 11 паметника и една паметна плоча във и около Етрополе.
Павелпанчовата къща, където е настанен щабът на ген. Гурко

понеделник, 18 ноември 2013 г.

Разкритите "ангели"

https://www.google.bg

Не дочакахме планирания срок за отваряне на тайната ни кутия с ангелски дела и направихме равносметка предсрочно. Защо избързахме? Първо, някои не бяха издържали на изкушението и сами се бяха издали чии покровители са. Други по-наблюдателни бяха вече разпознали своя таен ангел и съвсем малка част не се бяха досетили за своите покровители, явно улисани в играта. Второ, намерението ми да сплотя новия клас явно работеше на пълни обороти, защото закъснявайки колективно за час, съвсем убедително се оправдаха, че са задружен и подкрепящ се екип :)
Е, време е за равносметка и планиране на нови "подвизи".

Рецитаторско майсторство

video

четвъртък, 14 ноември 2013 г.

Димитър Бежански, Търся французойка

                  Новата седмица от проекта - с нова книга - в нов вариант - електронен:)
http://www.blitz.bg/article/29856

Димитър Бежански, известен главно като един от Тримата глупаци – прочутата тройка Доньо Донев, Виктор Самуилов и Той, както и със заразителното си чувство за хумор, от което днес трудно се печелят пари. Издал е няколко книги и безброй фейлетони, скечове, сценарии и даже половин пиеса. Редактор е в редакция „Хумор и сатира” на Българското национално радио.


От интервю: "Какво ви липсва от предишното време?
- Липсват ми приятелите, които вече ги няма. Нищо друго. А, и руската водка по лев и седемдесет и три бутилката..."


Сладур!  И понеже никак, ама никак не може да се преразказва уникалния хумор на Димитър Бежански, ще приведа откъс от разказа "Наследници на Челебията".

Литературен хороскоп

Гадаенето в миналото:)  беше дело недопустимо, противно на научния подход. Изведнъж обаче, след годините на промените, стана любопитно, модно, даже престижно да се интересуваш от това, какво вещаят звездите за теб. Всеки ден в Интернет се публикуват множество интригуващи, забавни, даже смехотворни хороскопи, и въпреки че знаем това, понякога надничаме там. Е,  и литературата не е отмината от тази "мания". Попаднах на забавни странички, които свързват литературни герои с определени зодии. Ако Ви е любопитно, прочетете и решете дали се отнася за Вас!

събота, 9 ноември 2013 г.

Фрази, които още не сме научили

Фразеологичните словосъчетания са сред онези богатства на езика, които правят речта образна, позволяват ни да кажем с малко думи "много реч"...,но прави впечатление, че съвременните деца знаят все по-малко от тях. Явно възрастните в семейството не посягат често към такива фрази, страхувайки се да не ги обвинят младите, че използват бабини приказки. Нека не губим това съкровище и да попълваме пропуските си от знания. Предлагам и на ученици, и на родители едно полезно помагало с български фразеологизми :http://frazite.com/

А ето и някои забавни илюстрации, които взех от руския сайт
http://idioms.chat.ru/

Болен въпрос

вторник, 5 ноември 2013 г.

Здравка Евтимова, Кръв от къртица

Един самобитен автор,чудя се защо до този момент не съм чела нищо от нея. Първите разкази буквално ме караха да се задъхвам от нетърпение да продължа към следващия.Изумителното за мен е, че никога не срещнах повтарящ се сюжет. Всяка творба е уникална. Обикновено когато прочетете 1-2 книги от един автор, третата вече ви се струва някак "позната". При Здравка Евтимова не е така. Четете съкровена изповед на герои от крайните квартали, от обитатели на луксозните имения на "мутрите"... и всеки път историята звучи като истинска "подслушана" изповед. Мисля си в този момент за Николай Хайтов и неговите "Диви разкази". Чела бях, че го обвинявали, че просто "записал" истории, които обикновени хора му разказвали. Е, защо не може всеки от нас така да "запише"? Такава е Здравка Евтимова. С невероятните истории от Перник :). Дали се сещаш за безбройните вицове, или искаш да узнаеш наистина ли живеят там тези герои - неповторими, истински, тъжни, мечтатели, отмъстителни...човеци? Това са разкази, в които уж няма нещо изключително, а "като кабърчета" се забиват в съзнанието ти и усещаш, че мислиш за тях и се усмихваш с усмивката на Джокондата.

понеделник, 4 ноември 2013 г.

Най-хубавата картичка за приятелство

Часът беше по мярка "Без свободен час". Когато заместваме колега не по нашата специалност, провеждаме тема от гражданското образование. Една от предпочитаните от мен е "Аз и другите". След проведената беседа предложих на учениците от 9.в клас да напишат по едно най-добро качество за всеки свой съученик. Приеха с ентусиазъм. Когато вкъщи обобщих резултатите, с радост установих колко много добри думи са намерили съучениците един за друг. Това е чудесно! И така с помощта на техните добри думички им направих най-хубавите картички за приятелство. Вярвам, че много ще се зарадват.
Картинката съм взела от Интернет.