неделя, 29 декември 2013 г.

Адел Паркс, Краят на играта

Нова седмица от проекта "Читать не вредно..."

Млада, красива и умна жена в един /нашия/ мъжки свят.
Успяла в професията си, а в личния си живот се държи като комплексиран мъж. - Използва мъжете за еднократни връзки и ги зарязва, за да не бъде наранена.

Но един ден любовта я връхлита и тогава всичко става различно, животът придобива друг смисъл, други стават важните неща...

събота, 21 декември 2013 г.

Рисовать бога, Наталия Соколовская

Шестнадесета седмица на любимия ни проект!
  Трябва да си призная, че не съм избирала книгата специално. На гости ми беше приятелка, която се връщаше от Панаира на книгата в столицата и това беше една от книжките в купчинката и. Посегнах към нея по-скоро като предизвикателство към руския ми език/хи-хи/.
  И се срещнах с любопитно повествование, в което се пресичат две линии: страници от дневник и герой от съвременността. Рисува се картина, която е изображение на един значителен период от руската /а мисля, не само/ история. Действието се развива в Ленинград, Париж, Люблин/Полша/ и в далечната Ухта.  "В живота на героя има всичко - детство, война, любов, стихове, странствания, гибел, гибел, и отново любов..."
Какви прекрасни мисли има един от героите за своята любима : "Да и се доверявам, това е като да бъдеш в ръцете на Бога. Не знаеш какво ще се случи след секунда, но се надяваш на нещо добро." Или: "Да обичаш - това значи да разхвърляш цветя..."
И въпреки любовта, красотата в нея, поезията, книгата остава повече тъга - заради онези безумни времена на преследване на несъществуващи врагове,  "врагове на народа"...Трябва ли да ги помним? Може би, но само за това, никога да не се повторят. Дано! Дано!
Ето една от безумните случки: Арестуват един работник, след няколко дни и брат му. После отиват на село за бащата. А той е стар, мъртъв е, лежи в ковчег. Наоколо роднини, жените плачат. Но тези го взимат от ковчега и го отнасят в кола, видиш ли можело да се преструва на мъртъв. След това жената не може да го намери, за да го погребе по човешки...

Не спирайте да надписвате хартиени картички!

В размисли около писмата извадих един голям плик с мили пожелания от ученици, от любими и близки хора. Толкова е хубаво да държиш в ръцете си такива ценни хартийки, подписани с любов!

Помните ли какво е това "писмо"?

Преди време ми се наложи да обяснявам думата "телеграма" и си дадох сметка, че тя вече е архаизъм. Дали и с думичката писмо ще стане същото? Сигурна съм, че хората от нашето поколение все още пазят скътани някъде такива ценни листове хартия. Защо ли е така? Нали си имаме Интернет, скайп, есемеси...?
Хана Бренчър е преоткрила мисията на писмата. Ето какво споделя тя на една от конференциите на TED:

петък, 20 декември 2013 г.

Среща между културите

На 16.12. в часа на класа при нас беше студент от Бразилия, представител на Националното студентско сдружение за образователен обмен AIESEC, което осъществява международен контакт между  млади хора от цял свят.

сряда, 18 декември 2013 г.

Посланията на имената в разкази на Йовков

Скъпи дванадесетокласници, предлагам на вашето внимание едно интересно изследване, което ще обогати знанията ви върху творчеството на един от любимите български автори - Йордан Йовков:
ЛИЧНИТЕ ИМЕНА И ПРОЗВИЩАТА В „СТАРОПЛАНИНСКИ ЛЕГЕНДИ“
Веселин Игнатов
  
Художествените текстове въздействат на реципиента с всички свои компоненти. Имената на героите в тях са антропонимни знаци, които трябва да актуализират, да предизвикат или да наложат определени представи и внушения. Те са своеобразен номинационен код, който разширява възможностите за комуникация по веригата автор - творба - читател.
Известно е, че Й. Йовков дълго обмисля как да назове всеки от героите си и че извлича антропоними от разнообразни източници. Обичайните подходи на писателя в тази насока са два: изхожда от име, което внушава „цяла история", или търси такова, което „най-добре да изразява същността на лицето“.
Личните имена и прозвищата в „Старопланински легенди“ са обект на няколко специални изследвания. В тях се търсят прототиповете на героите и съотнесеността между реалии (имена, личности, факти) и художествените им проекции в цикъла, изследват се народността и социалната характеристика на антропонимите. И все пак възможностите, които предоставят личните имена и прозвищата в „Старопланински легенди“ за осмислянето им като система, не са оползотворени в достатъчна степен. С оглед на по-пълното осветляване на проблемите, свързани с тях, в настоящата статия се разглеждат имената на героите в цикъла „Старопланински легенди“ от етимологичен и функционален аспект, като се разчита и конкретният контекст, в който са употребени.

вторник, 17 декември 2013 г.

Коледен благотворителен базар

Всяка година в училището организираме благотворителни инициативи в помощ на деца от домове  или такива за стари хора и т.н. Тази година решихме да направим нещо за нашето си училище. Имаме много талантливи ученици, които пеят, танцуват, рецитират..., а нямаме добра озвучителна техника. И така - решихме да изработим коледни картички, венци, късмети, лакомства...и да си помогнем сами. Тази вечер фоайетата на училището се изпълниха с деца и родители, желаещи да помогнат! Браво на всички ентусиасти, благодарим на онези, които уважиха нашия труд!
Щандът на нашия клас - картички, коледни венци и свещници, късмети за баницата, рецепти за  трапезата на Бъдни вечер, диадеми и фибички, дискове с коледни песни, лакомства.

неделя, 15 декември 2013 г.

Джак дьо Брул, Хаос



Поредната книга от проекта "Читать не вредно, вредно не 

читать"


Една приключенска история, която започва от Втората световна война и стига до наши дни - Централна африканска република, Америка, Русия и атомно оръжие...Няма да я разказвам, само ще цитирам думите на един от героите :
" Само си помисли как би изглеждал светът, ако бяха насочили гения си към подпомагане на човечеството, вместо към унищожението му."

Това е анотацията на книжарница "Хеликон":
Най-зрелищното приключение в кариерата на Филип Мърсър!Кой е загадъчният мъж с ум на учен и умения на убиец?!Взривна смес от история, екзотика и безпрецедентно действие. "Хаос" експлодира от страниците и достига кулминацията си в сърцето на археологическо съкровище, заровено под пясъците на Египет. Следвайки хитро поставени улики, Мърсър трябва да разсъждава като един от най-опасните терористи в света в най-зрелищното приключение в кариерата си, което ще остави град в развалини и ще разкрие истината за една от най-големите трагедии в историята на XX век и тайната на легенда отпреди три хиляди години.

неделя, 8 декември 2013 г.

Софи Кинсела, Пожелай ми слънчогледи

Четиринадесета седмица от голямото четене!

"Пожелай ми слънчогледи" е чиклит. Със сигурност мъж не би прочел тази книга, макар че би могъл да научи някои неща за това "какво искат жените" :) . 
Млада жена се събужда след претърпяна катастрофа. С изненада открива, че е богата, има съпруг, станала е шеф в службата. И всичко това се е случило за последните три години от живота и, които тя не помни.
Защо такъв съвършен живот със съпруг милионер, красив като гръцки бог, може да не и хареса? Защо старите и приятели я мислят за "кучка" и я наричат "кобра"? Ще реши ли да започне отначало и това да я прави щастлива?

Леко и приятно четиво за разпускане, особено в дни, когато си настроен за предстоящи празници, украси, подаръци и размисли - кое прави една жена щастлива - успешната кариера или семейното щастие? И двете? И все пак?

неделя, 1 декември 2013 г.

Петер Келдер, Тибетски тайни на младостта и жизнеността

Тринадесета книга от проекта "Не е вредно да се чете..."

Да посегна към подобна книга ме провокира скорошно запознанство с една  колежка в предпенсионна възраст. Тя имаше магнетично излъчване, красив говор, освен това стоеше като щастлив и уравновесен човек, въпреки личните драми, през които беше преминала. Като стана въпрос за ранното събуждане и това, кой какво прави в такава част от деня, тя спомена за 5 тибетски уражнения, които и дават тонус за деня  и които прави от няколко години. Не пожела да ми ги покаже, защото било по-добре първо да прочета за философията на ритуалите и после да реша дали искам да правя упражненията... 
Това е книга, която напомня за неща, в които мисля всички сме убедени, но забравяме или нямаме волята да изпълняваме - за разумния подход към храната, за движението на тялото, за въздържанието...