без бодрите ви, пеещи сърца
и коридорите безшумни ще тъмнеят
изгаснали, без пламнали слънца..."
Днес е последният учебен ден на дванадесетокласниците и отбелязваме един радостен и едновременно с това тъжен момент. Радваме се, че след толкова години на съвместен труд виждаме нашите деца /знам, че психолозите отричат употребата на думата за ученици/ пораснали, поумнели, помъдрели дори! Вярваме в бъдещите им успехи и се молим за щастливото им бъдеще... И е тъжно..., вече няма да са сред нас, до нас, няма да искат нашите съвети, няма да ни се усмихват на празник...
По традиция единадесетокласниците са приготвили изненади за всички - закачливи номинации за мистър Мускул, мис Чар, любовна двойка на класа...
Особено вълнуващи бяха думите на зрелостниците към техните учители, първоначално трогателни и слъзливи, а после и закачливи.
Отляво е моето момиченце :$. Тепърва и предстоят много изпитания - желая и успех и щастие!
Успех на всички зрелостници и кандидат - студенти!
Спомням си и до днес думите на моята класна: "Съжалявам само че не разбра колко много те обичах!"
Простете, госпожо Цолова! Сега, когато съм учител, Ви вярвам дълбоко и искрено, защото го преживявам с всеки свой випуск! И към всеки от тях наум изричам Вашите думи!
Явно това е проклятието и благослова на Учителя!
Няма коментари:
Публикуване на коментар