четвъртък, 31 юли 2014 г.

Игрите на нашето детство

Какво е за съвременните деца лятната ваканция? А помните ли какво беше за нас? Да си припомним някои от игрите на нашето детство. Дали нашите деца ги помнят и ще ги предадат ли на своите деца - с любов към играта, природата, връзка с предците/ако щете/ ...
Дай,Бабо, огънче
"Дай, бабо, огънче!
Качи се по-нагоре.
................................
Влез, та си вземи.
Ама там нещо се чернее. Да не е кучето?
Не е. Това е на попа калимавката.
/"влиза" ръчичката, а бабата го плаши: "Бау, бау!"
И смях, смях...
Кральо портальо

"Кральо портальо, отвори порти, че да премине кральовска войска. Отворете - затворете, само един оставете."

Пускам - пускам кърпа
"Пускам, пускам кърпа, Шаро ми я дърпа, кучето я иска да ми я по.........." :) Този, зад когото е пусната кърпата, трябва да догоди водача и да заеме неговото място, в противен случай му натъркват здраво ушите и остава клекнал.


Ораторе бораторе
"-Ораторе бораторе, кажи какъв да бъде тоз?
-Муха без нос.
-......................................................."


Дама


Чорчик


Криеница


Ластик

 Конец


Фунийки


Развален телефон


Бъднивечерската игра с орехи  "лио такмо" или "чифт или тек"...
Орехът е бил желано лакомство, подобно на бучката захар. Един участник скрива в ръка орехи и пита: "Чифт или тек?" Позналият ги взима. Победител е този, който събере най-много орехи. В тази тайнствена вечер орехите са много важни, защото според тяхната пълнота и здравина, хората са гадаели каква ще бъде предстоящата година.

Двама са малко, трима са много
Участниците са подредени в кръг, като на едно място стоят двама един зад друг. Двама извън кръга се гонят. Преследваният трябва да застане пред избрана от него двойка и външният от кръга става гонещ. Ако някой тича по-слабичко, го натупват па гърбината :).


За тези игри се сетих аз. Ще ми помогнете ли да попълним списъка и да разказваме за тях на внуците?

Снимките съм взела от Интернет. Благодаря на авторите, че са ги споделили!







2 коментара:

  1. Сещам се за играта на апаши и стражари, за топлите летни вечери с приятели край огъня, в който мятахме да се пекат царевица или картофи, и говорехме, говорехме... Хубави врмена бяха - някак по-безгрижни и по-спокойни от днешните... или просто на нас така ни се е струвало :)

    ОтговорИзтриване