сряда, 30 април 2014 г.

Да пишем ли фикове в училище?

https://www.google.bg
Фенфикшън. Това е любителско съчинение по мотиви от популярни литературни произведения, произведения на киноизкуството, комикси, компютърни игри.
 Авторите - фикрайтъри /не знам дали така може да се каже на български език/ - са почитатели на оригиналните произведения, своеобразни"запалянковци".

петък, 25 април 2014 г.

Ще направим ли четенето модерно?

Новата Буккросинг зона, която организирахме по повод Световния ден на книгата, събуди у мен размисли и страсти. Вече три дни поред с колежката зареждаме "стария куфар" с книги
и те изчезват мигновено.

Невидимото дете, Туве Янсон
















Тридесет и четвърта седмица в "Не е вредно де се чете, вредно е да не се чете"
Мисля, че за пръв път се срещам с толкова необичайни приказки - финландски.
Това според мен са приказки само за възрастни.

четвъртък, 24 април 2014 г.

Защо „закрити вратА”?


Оказва се, че не само в тестовите задачи за ДЗИ има случаи от българския правопис, които не се подчиняват на правилата от СБКЕ, които се и променят доста напоследък.
Второкласник ме попита: защо ”отворени уста”? Не знам как го обясняват колегите от начален етап, освен с неприемливото за децата: ами, просто се помни, не е по правила. И все пак ето го и обяснението:

сряда, 23 април 2014 г.

Честит Световен ден на книгата!

Днес отбелязахме Световния ден на книгата!
Много се радвам, че нашите ученици се отзоваха с радост да участват в това, да отдадем своята почит към Книгата!
Във вълнуващ дебат "Книжка или мишка?" влязоха ученици от 9.в и 11.б клас

събота, 19 април 2014 г.

Фрагменти, мисли и впечатления, Атанас Далчев


Тридесет и трета седмица в "Читать не вредно, вредно не читать!

Атанас Далчев е известен в учебникарската литература с така наречената поезия на вещите. http://liternet.bg/library/bl/d/adal.htm . Малко обаче се познават личните му вълнения, мисли, съкровен свят...
Тази книга отваря някои нови страници за него и света, в който е живял.

четвъртък, 17 април 2014 г.

събота, 12 април 2014 г.

Митология на прехода, Алек Попов


Тридесет и втората ми седмица не е от най - удовлетворяващите...
Името на Алек Попов нашумя след излизането на филма "Мисия Лондон" по едноименната му книга. У "наше село" нямаме кино :) и се наложи да изчакам излъчването му по БНТ. И слава богу, защото не го изгледах докрай - толкова ме хвана срам за героите, които бяха "българи"... Е, аз не се смятам за такъв българин. Не искам светът по този начин да гледа на представителите на моята нация. Така както не искам да приема, че Бай Ганьо е национален тип. Да, никой не е съвършен, надали има човек със безупречна култура на поведение, маниери, мисли... и все пак.
Та, след  "злополучната"  ми първа среща с този автор дълго време изобщо не посягах към негови книги дори само да прочета анотацията към тях. Тези дни отскочих до местната библиотека и ето ме с книга на А. Попов "Митология на прехода"

вторник, 8 април 2014 г.

Пак ще се срещнем...

Нямах пролетна ваканция, защото преподавам в 12. клас, но периодът беше белязан от една много важна и щастлива среща с прекрасния ми клас от випуск 2009 г. Пет години и почти всички са вече абсолвенти, някои са и започнали работа - за едни тя е много вълнуваща, добър старт, а други планират по-добри позиции за в бъдеще. Пожелавам им го от сърце, защото го заслужават! 
Такива моменти правят учителя истински богат и щастлив с професията. Такива мигове на топлота и споделена обич ти помагат да преодоляваш трудностите по-леко, да вярваш, че има смисъл, че си нужен...
Сетих се за една притча:

четвъртък, 3 април 2014 г.

Пътят на Константин Философ

Агиографската литература съвсем не е сред най-достъпните жанрове за съвременния ученик. Но Пространните жития на Кирил и Методий са онези ценни за съвременното литературознание източници, които дават представа за епохата чрез решаващите за нея стълкновения, за да защитят и въздигнат не просто делото на двамата светци, а Славянското дело!
Няма да анализирам особеностите на двете жития, има достатъчно научни изследвания по темата. Ще споделя една задача, която изпълниха част от моите деветокласници.

Езикът на тялото, Алън Пийз

Всички неведнъж с интерес сме слушали анализа на психолози за това, какво говорят жестовете на известни политици.
Но, това не се отнася само за известните. Жестовете са присъщи на всички хора. Всички волно или неволно ги използваме, но дали сме се научили да ги разчитаме. Книгата на Алън Пийз започва с коментар на популярни в световен план жестове, но те не се тълкуват еднозначно в различните части на земното кълбо. Затова е много полезно да се познава тяхната многозначност, а в противен случай най-добре да се въздържаме от тези "знаци".

Моята тридесет и първа седмица в проекта "Не е вредно да се чете, вредно е да не се чете" е белязана от книгата на Алън Пийз "Езикът на тялото"